Поставяне на граници при по-големите деца 😴
След първата годинка децата започват да се тръшкат и да проявяват характер. Това е моментът, в който е важно да започнем да поставяме ясни граници. Тези граници не само ще им помогнат да се справят със силните емоции, но и ще създадат усещане за сигурност на децата. Възпитанието на малките деца изисква баланс – от една страна, да предоставяме свобода за изразяване, а от друга, да изградим ясна структура, която да ги води и успокоява.🌙
Всички искаме да дадем на децата си възможността да демонстрират избори и донякъде да уважаваме това. Но също така трябва да осъзнаем, че малките хора се нуждаят от нас - големите хора. Те ни усещат и искат ние да бъдем уверени в нашите действия, за да могат да са уверени и те. Това може да звучи противоречиво, и именно тук много родители се объркват и започват да позволяват на детето да „управлява дома“. 🛏️🌌
Когато позволим на малките деца да вземат всички решения, на практика ние ги поставяме начело на семейството. Без да го осъзнаваме, липсата на лидерство и липсата на граници водят до деца, които са мрънкащи, прилепчиви или испадат в истерии, защото стресът от липсата на правила и лидерство е твърде голям за тях. Всичко това може да доведе и до нездравослочни навици за сън. Чувството им за сигурност намалява и те започват да тестват границите във всички аспекти на родителството. Те не могат да се справят с "отговорностите", които реално ние им даваме. Ние не го възприемаме така, но за тях реалността е такава. 🌙
„Разбира се, че те обичам, сега иди в стаята си“. - Диан Леви. 🧸
Как правилно да поставим граници, но в същото време да позволим на детето да има избор? ✨💤
За да постигнем това, е важно да започнем да вземаме решения вместо детето, когато е необходимо. По този начин ние ще му създадем чувство за сигурност и спокойствие. Това поведение често се наблюдава при консултации за сън с деца, които отказват да си лягат или да остават в леглото:
Малчуганите стават от леглото отново и отново и родителите питат какво искат, изпълняват всякакви молби за вода, четат още приказки. Ходят по сто пъти до тоалетната, искат да играят още. ✨ Викат единия родител, викат другия. И става един хаос. Първата грешка, която родителите правят, е да изпълнят всяка "прищявка" на детето, докато накрая не се ядосат или детето "припадне от умора" и заспи. Това безкрайно откликване на неговите молби, показва на детето, че то е отговаря за вземането на решенията. И в резултат, то се чувства все по-малко сигурно и изпитва затруднения със съня и емоциите. Възможно е дори детето да приеме всичко това като игра, искам - даваш ми. И така до безкрай. 🌠
Родителите могат бързо да научат, че когато се въведат добри, нежни и справедливи граници, децата ще започнат да се чувстват по-сигурни, по-кооперативни и ще започнат да спят много по-добре. Тази нова увереност и способност да поставяме граници води до по-щастливи, по-спокойни и по-уверени деца.
Как изглеждат границите преди лягане?
- ✔️ Последователни правила за лягане.
- ✔️ Ясни последици при ставане от леглото след рутината за сън.
- ✔️ Разумни награди за спазване на правилата.
- ✔️ Уверени родители, които са последователни в подхода си.
Как да намерим баланса?
Трудно е да се прецени кога да дадете на детето избор и кога да поставите граници. Много родители откриват, че ограничените избори по въпроси, които не са толкова важни, дават на детето усещане за контрол, без да създават несигурност. Важно е да се уговорите с детето предварително кое след кое следва и какво може то да прави и какво не. Ето примери за кои неща можем да дадем на детето право на избор:
- 💤 Коя тениска да облече. Ограничаваме избора до 2-3.
- 💤 Пола или шорти.
- 💤 Сини обувки или червени обувки.
- 💤 Тази или онази приказка.
- 💤 Мама да измие зъбите или тате.
- 💤 Коя пижама да избере?
- 💤 Да пусне белия шум (ако ползвате такъв)
- 💤 Да загаси лампата
- 💤 Да кажете "лека нощ" на играчките,
- 💤 Да избере с коя играчка/одеалце иска да спи.